Супер сме го закъсали с комуникацията. Всички пишем в блогове, имаме поне 2-3 акаунта в социалните мрежи, в youtube, в pinterest и всички други места, където се опитваме да си нарисуваме света такъв, какъвто ни се иска да бъде. Или да беше.
Правим си самоснимачки в огледалото, мастурбираме и търсим смисъла на живота единствено у себе си.
А е имало времена, когато думите са прелитали над океани..., за да достигнат до някого. Когато е нямало емотикони. И когато единственият шанс да кажеш на някого, че го обичаш, е било да го кажеш наистина, да го превърнеш в шепот, притиснат в дланите, а не в нули и единици, пренесени от интернет или мобилния ти доставчик.
Колкото по-модерна техника имаме, толкова по-малко се чуваме.
Понякога просто искаш да кажеш "Ела, липсваш ми". Но звукът се губи някъде по мрежата.
В живота ни има повече жици и кабели, отколкото връзки.
No connection to this soul.
Ще предадем на сърцето за Вашето обаждане.
След сигнала оставете съобщение.
А вечер пръстите ми са толкова студени...
Правим си самоснимачки в огледалото, мастурбираме и търсим смисъла на живота единствено у себе си.
А е имало времена, когато думите са прелитали над океани..., за да достигнат до някого. Когато е нямало емотикони. И когато единственият шанс да кажеш на някого, че го обичаш, е било да го кажеш наистина, да го превърнеш в шепот, притиснат в дланите, а не в нули и единици, пренесени от интернет или мобилния ти доставчик.
Колкото по-модерна техника имаме, толкова по-малко се чуваме.
Понякога просто искаш да кажеш "Ела, липсваш ми". Но звукът се губи някъде по мрежата.
В живота ни има повече жици и кабели, отколкото връзки.
No connection to this soul.
Ще предадем на сърцето за Вашето обаждане.
След сигнала оставете съобщение.
А вечер пръстите ми са толкова студени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар