Защото разпилените светове у мен самата са се научили.
Да си тръгват.
Да ги напускат.
Да чакат.
Да се сбогуват... макар и безгласно!
На добър час, парченце от самата мен...
Ще се срещнем съвсем скоро! И пак ще си е струвало чакането... надявам се.. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар