Самотница...

Обич. Липса. Врели- некипели.
Щастие.Любов. Ненужни...
През стаятa чертаеме тeгели..
И не сме си нищо- само чужди.

А помниш ли във тази стая..
Прегръщахме се- беше ни студено.
И помниш ли онази книга- тая,
дето пишех всяка вечер уморена..

И стаятa и книгата ги има.
НАС ни няма- лека разлика...
Угасна с обичта камината..
А спомняш ли си как ни топлеше
на празника...?

Сега е късно... Даже сложно!
Да се бяхме сетили навреме...
Че нашето не е възможно
и заедно /САМОТНИ/ ще умреме...

Ти пръв тръгни! Аз оставам да заключа.
Да оправя холните завеси..
Остави на масата и ключа,
без да питаш "На къде си?"

Да знаех само.. ЛЕСНО...
Същият въпрос във мен бушува.
Но пък не е ли чудесно-
оставяш тук самотницата да танцува...