Видяно и харесано

Не си в позиция да даваш съвети”, казва ми. “Малка си. Не си живяла с мъж досега. Не знаеш какво е да те хване ежедневието и битовизмите… “
Така е, да. Но трябва ли да се хвърля от някой мост, за да знам, че не умея да летя?
Същото е и с връзките. Обичам рутината. Мисълта да се събуждам и заспивам до един и същи човек не ме плаши. Нито сблъсъка на моите с неговите навици. Вярвам, че всичко е въпрос на нагласа и общуване. Далеч съм от мисълта, че това е лесно или става за миг, но пък съм убедена, че е възможно.
Рутината плаши само хората, които не умеят сами да си създават вълшебства. И тези, които нямат очи за красотата на малките неща и жестове.
Хората, които мислят една връзка повече като “вземане”, отколкото “даване”.

П.П. Независимо откъде започва един разговор на маса, неименуемо завършва с темата мъже-жени-връзки. Което съвсем не е лошо, а напротив- идва да покаже, че все пак, като теглим чертата, това е най-важното. Това е, което носи Смисъл.




Видяно и харесано от тук:

 http://apieceofme.wordpress.com/