Живял ли си на спомени, приятелю?
Да има минало, да няма настояще,
да
знаеш, че ...прецизно и съзнателно,
се връщаш към отминалото
щастие.
Таиш ли съжаления, приятелю?
За крива дума, за възстара
грешка,
които после дълго са те мамили,
че ти си правия и
потърпевшия.
Спестяваш ли присъдите, приятелю?
Или все тъй набързо ги
раздаваш,
вживял се в амплоато на рогатия,
когато праведници слепи води в
ада.
Намери ли пристанище, приятелю?
Не знам дали го има в
самотата,
но всички препрочитани писатели
твърдят, че да си сам е вид
разплата.
Тъгуваш ли понякога, приятелю?
Уж казват, че с тъгата
помъдряваме.
Не трий сълзата на ръката капнала,
ако не плачем, няма да
прощаваме.
Таня Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар