Не съм от момичетата, които носят плюшена играчка на ключодържателя си. Нито пък верижка със сърчице на телефона.
Не казвам на никого мило, зайче, злато, защото личностите си имат имена, а плюшките и животинките са до определена възраст, след която наличието им крещи за някои липси в живота ти.
Нямам нито един пръстен откакто след като ми подариха един, изгубих важен човек, а след това изгубих пръстен малко преди да изгубя себе си в заблудата, че откривам нещо ново.
Имам чифт красиви обици, подарък от една страхотна жена, и... само едно продупчено ухо. Но затова пък - два пъти.
Имам камъчета Сваровски на слушалките, с които слушам музика. Един човек ги беше видял и решил, че трябва да ги нося.
Имам айпод, един Коледен подарък, който трябваше да покаже обич. Такава цена му давам. Висока.
Понякога нося парфюм. Когато не искам да оставя след себе си диря. Много жени ще го носят след мен и ще свикнеш.
Понякога просто не мога да спя и седя с лаптопа в скута.
Защото няма кой да положи глава там, за да намери работа на пръстите ми и вместо да се вплитат в кичури, те танцуват по клавиши.
Оставят бележки към моето бъдещо Аз, което по това време на нощта ще бъде заето да прегръща...
http://nadyaspasova.blogspot.com/2011/12/blog-post_14.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар