Нямам време за мисли и самоубеждения , че всичко е ОК. Връщам непрекъснато лентата и превъртам отново и отново всеки детайл в главата си. Търся в себе си вината за това, че един мъж не поиска (не можа, пропусна, забрави) да ме заобича. И как така.. Ама защо така..Какво не направих....Кое не разбрах...
И всъщност няма абсолютно никакво значение колко нови прически ще си направя. Колко коктейла ще изпия с момичетата или колко прекрасни вечери ще прекарам с мъже (от онзи тип дето познават тялото ми, но остават в страни от душата ми). НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ..
Нищо не може да излекува горчивия вкус, който той остави.. Единственото всъщност, което ми остави...