че съм луда.
Луда,за да ги карам да се взират и да те търся,там..
Там,където отдавна не си
и няма да те има..
... Очите ми ми кзваха,че са те виждали и дРуГ пЪт.Че те познават много преди мен и знаят
как бързо се променяш..
И изчезваш..
И няма смисъл..
Няма смисъл..
насила да ги карам да търсят..
във теб това,което нямаш,но което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отоворени,
Когато ги затворих,беше късно...
Защото бях те пуснала вътре в себе си
и всички ми думи и желания...
бяха приели
формата на твоите движения...
Сега,
докато те изтръгвам от сърцето си,
си мисля-
не е ли смешно това
че докато гледах с отворени очи,не забелязах нищо..
и трябваше да ги затворя,
за да видя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар