От както се помня, есента ме е натъжавала.. Когато бях дете я мразех, защото дъжда разваляше играта.... Сега ми създава усещането за слабост.. Тъжно е.. имам чувството, че животът не само отвън, а и в самата мен изчезва.. И седя на прозореца и пиша... Прехвърлям в ума си спомените и малкото останала топлина от лятото.. опитвам се да ги запомня и запазя..И се надявам, че ако не вечно, ще останат да ме топлят поне една зима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар