днес реших-
ще те обичам кратко.
не завинаги
а за часове и за минути.
ще те обичам само вечер.
докато искаш да си мой
и искаш да съм твоя.
настъпи ли утрото-
когато не си ти
когато мълчиш
когато те е страх от любовта ми
ще спирам.
и пак ще е хубаво, мисля си.*
ще имаме не лятна или есенна
а вечерна любов.
сезоните се сменят
вечерите остават, нали?
ще те обичам само нощем, да.
а когато дойде време да си тръгвам
(не-канена не мога да оставам)
и да ме изпращаш
тогава
когато в очите ти чета въпроси
много, много въпроси
и схеми
и мисли
и кой какво ще каже
и кога ще си тръгна
и какво ако ме заобичаш
и какво ако те заобичам
и
и
и
абе всичко
което не трябва
(всичко което трябва е любов)
тогава ще спирам.
не за друго-
не че не мога или не искам
повече или завинаги
(искам! искам ! искам!)
а за да ти е по-леко.
на теб.
аз умея да живея с любовта
и на сутринта.
—-
*мисля си, но може и да греша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар