Днес се прибирам рано. А така не ми се прибира....
Пия огромна чаша кафе, нищо , че е късно. Слушам "Wonderful life" на Lara Fabian... Имам много да кажа (или напиша), но думите се блъскат хаотично в мен и заглъхват. След малко идват други, но с тях се случва същото.. Кога ли мислите ми ще се съберат на едно място. Така не- подредени не ги обичам, въпреки, че живеем във време, в което думите станаха ненужни .. или недостатъчни...
Имам да кажа неща на себе си, на хора, на вечерта, на снимките, които ми се усмихват от всякъде...
А не става...
Май е по-добре тази вечер думите да си останат в мен. Стигат ми Lara Fabian и нейните.. които докосват...