Обърканите

"Объркан съм..Не искам да те нараня.. Ти си прекрасна..." .. And so on.. and so on... Познато ви е нали... "Ти си прекрасна" стана равносилно на "Майната ти..".
А как се уморих от това.. От хвърлените на вятъра емоции.. очаквания.. Всичко е почти. Почти се обичаме, почти се разбираме, почти сме заедно, почти... сме се разделили.. Даже и в раздялата сме почти.. Жалко.. много жалко. И се почвам ама той- ама аз- ама ние..  УЖАС..
Няма край..
Аз обаче нямам нужда от още неяснотии ( хаосът в главата ми е достаъчен ;) ).
След последните такива ОБЪРКАНИ достигнах само до един извод : Имам нужда от мъж, който ще вземе ключа от ръцете ми и няма да ме пусна да изляза.. Който ще счупи чаша от яд заради мен.. Имам нужда от мъж , който полудява от мисълта, че ще ме загуби........