"Събуждам се така- със снощните си черни дрехи,
 отворена врата и спуснати завеси..
 Не помня нищо пак, размазан грим и сухи устни
 разказват снощи как се питах ти къде си...."

"Говори ми простичко, моля те".. Така започваше едно много любимо мое стихотворение. Припознавам се в него... Това искам в момента - да ми говориш малко и простичко. И въпреки, че винаги съм искала всичко да е казано, сега думите ме уморяват. Многото думи спряха да ми носят ползи..
Сега искам да мълчим. И да ме разбираш по очите. Ти самия много добре знаеш, че те ще ти кажат всичко. Сега искам да ме изчакаш на ъгъла на онези две улици, където се срещнахме. Да хванеш ръката ми и да повървим из града и само да знам, че си до мен. После да седнем в онова заведение.. на края на улицата и да изпием по чаша вино. Ще си кажем всичко с мълчание.
Не казвай, че се държа налудничаво и че съм наивна. Ако не можеш да ми кажеш всичко със сърцето си, тогава няма да ти стигнат всичките думи на този свят. Пък и нали те помолих да помълчим.
Хайде да си ходим, имаме да далим време за теб и мен, време за нас, да поделим и общата спалня... И един цял живот.. (който предпочитам да премине в мълчание.. от онова хубавото)

Искам винаги да си до мен! Точно ти! Човека, който не позволява на звездите да угасват! Този, който носи звездите в очите си! Този, който ми свети в тъмното!
Пожелавам си.. Пожелавам си теб!!!

Неруда

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да напиша например ” Ивиците от сини, далечни
звезди са обсипали нощта”
Нощният вятър пронизва небето и пее
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
За това, че я обичах, а понякога и тя – мен.
В нощи като тази, я държах в ръцети си
И я целувах пак и пак, под безкрайното небе
Тя ме обичаше, а понякога и аз – нея
Как може някой да не обича, нейните големи, замечтани очи?
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да мисля, че я няма. Да усещам, че съм я загубил.
Да чуя безкрайността на нощта, още по-безкрайна без нея
И стихът пада леко върху душата, като роса върху тревата
Какво значение има, че моята любов не я задържа?
Нощта е обсипана със звезди, а тя не е със мен.
Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.
Както погледът ми търси нея,
така и сърцето, но тя не е с мен.
Същата нощ, бродим между същите тези дървеса
Ние, които вече не сме тези, които бяхме.
Не я обичам вече, това е сигурно, но как само я обичах някога
Гласът ми намираше вятъра за да докосне ухото и…
Друг. Тя ще бъде при друг. Като моите целувки преди.
Като нейния глас, нейното тяло. Нейните безкрайни очи.
Не я обичам вече, това е сигурно…ала дали?
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго…
В нощи като тази, я държах в ръцети си
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.
Това е последната болка, през която ще мина заради нея
и това са последните редове, които ще напиша

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове...

Радой Ралин

Много хубаво сме свикнали 

да не казваме "Обичам те", 

да не се самозалъгваме,

да не ни боли излишно. 

Вече си употребяваме

думички от нас измислени, 

вече само пожелаваме, 

вече само си поискваме. 

Искам те - необещаващо. 

Искам те - неангажиращо, 

без да се задълбочаваме 

без да се натискаме. 

Много хубаво сме свикнали 

делово да се събличаме, 

делово да се предпазваме, 

даже и да се обичаме 

не признаваме и не показваме. 

Искам те е безопасно. 

Искам те е необвързващо. 

Става лесно, става ясно 

лампите угасват бързо.

И във тъмното на стаята 

без преструвки, без "Обичам те"

... две минути след "Желая те"- 

ставаме и се обличаме....

* Познато.. до болка познато...

....

"- Не разбирам, бабо, той изведнъж изчезна някъде. Всичко беше прекрасно, а така внезапно, без обяснение, просто изчезна. Не го виждам вече, телефонът мълчи, дори случайно не се срещаме вече. Дали нещо се е случило? Или съм го обидила с нещо? Може би трябва да позвъня и да поговорим, да изясним, какво е станало?
- Миличка, не си струва, повярвай. Ти и сама знаеш отговора, но не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска – толкова е просто. Запомни, миличка, докато мъжът се интересува от жената, няма да изчезне. Ще потроши телефона, ще караули пред входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-основателните, няма да го спрат да бъде наоколо, ако иска. И ако не искаш да те лъже, „защо е пропаднал от живота ти”, ако не си търсиш излишен повод, който да ти причини болка, по-добре не питай. Нали и без това знаеш отговора."

От Разпилените парченца

Днес се прибирам рано. А така не ми се прибира....
Пия огромна чаша кафе, нищо , че е късно. Слушам "Wonderful life" на Lara Fabian... Имам много да кажа (или напиша), но думите се блъскат хаотично в мен и заглъхват. След малко идват други, но с тях се случва същото.. Кога ли мислите ми ще се съберат на едно място. Така не- подредени не ги обичам, въпреки, че живеем във време, в което думите станаха ненужни .. или недостатъчни...
Имам да кажа неща на себе си, на хора, на вечерта, на снимките, които ми се усмихват от всякъде...
А не става...
Май е по-добре тази вечер думите да си останат в мен. Стигат ми Lara Fabian и нейните.. които докосват...

Песен за теб..

Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди –

очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам. 

Дамян Дамянов

МЕЧТА

Една от мечтите ми - Ню Йорк!
ЩЕ Я ОСЪЩЕСТВЯ! СИГУРНА СЪМ!

-"Защо те нямаше толкова дълго време?"- попитал Питър Пан.
-"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел.-"Защо?"
- "Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам"

:)

И да.. Наистина е страхотно чувството, когато знаеш , че си поставил точка там, където до сега си поставял многоточия...

Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. ... 

"11 минути" - Паулу Коелю

Обърканите

"Объркан съм..Не искам да те нараня.. Ти си прекрасна..." .. And so on.. and so on... Познато ви е нали... "Ти си прекрасна" стана равносилно на "Майната ти..".
А как се уморих от това.. От хвърлените на вятъра емоции.. очаквания.. Всичко е почти. Почти се обичаме, почти се разбираме, почти сме заедно, почти... сме се разделили.. Даже и в раздялата сме почти.. Жалко.. много жалко. И се почвам ама той- ама аз- ама ние..  УЖАС..
Няма край..
Аз обаче нямам нужда от още неяснотии ( хаосът в главата ми е достаъчен ;) ).
След последните такива ОБЪРКАНИ достигнах само до един извод : Имам нужда от мъж, който ще вземе ключа от ръцете ми и няма да ме пусна да изляза.. Който ще счупи чаша от яд заради мен.. Имам нужда от мъж , който полудява от мисълта, че ще ме загуби........

..... И въпреки, че често мечтая за време... в дни като този имам нужда само от безвремие.. И от теб- като част от безвремието....

Взето

Позволявам си да копирам това от блога, на който съм страшно голям фен! http://apieceofme.wordpress.com/2011/06/25/kratka-obich/

днес реших-
ще те обичам кратко.
не завинаги
а за часове и за минути.
ще те обичам само вечер.
докато искаш да си мой
и искаш да съм твоя.
настъпи ли утрото-
когато не си ти
когато мълчиш
когато те е страх от любовта ми
ще спирам.
и пак ще е хубаво, мисля си.*
ще имаме не лятна или есенна
а вечерна любов.
сезоните се сменят
вечерите остават, нали?
ще те обичам само нощем, да.
а когато дойде време да си тръгвам
(не-канена не мога да оставам)
и да ме изпращаш
тогава
когато в очите ти чета въпроси
много, много въпроси
и схеми
и мисли
и кой какво ще каже
и кога ще си тръгна
и какво ако ме заобичаш
и какво ако те заобичам
и
и
и
абе всичко
което не трябва
(всичко което трябва е любов)
тогава ще спирам.
не за друго-
не че не мога или не искам
повече или завинаги
(искам! искам ! искам!)
а за да ти е по-леко.
на теб.
аз умея да живея с любовта
и на сутринта.
—-
*мисля си, но може и да греша.