А ти познаваш всичките ми "АЗ"... Без едното... ВАЖНОТО!
Познаваш ме любезна, топла, обличлива, аз...
Но не познаваш нея- страшната жена.
Познаваш ме когато млъквам в прегръдките ти уморено,
когато цял живот това съм чакала.
Не познаваш нея дето в този миг те иска
сякаш си единствения на света.
Дето иска пръсти под пръстите, дето иска шепот в ухото,
дето й трябваш неистово, дето й въртиш на земята кълбото....
Дето иска да муслуклна треска не само във ляво.
Онази, която те иска в леголото си.
И те иска целия, целия в цялата нея.
И ти иска света, и ти иска и въздуха..
Ще я познаеш.... малко остана,
ще я искаш като своя съдба...
ще я искаш - да ти бъде твоя си пристан..
Но тогава къде ще е тя.... ???
Няма коментари:
Публикуване на коментар