Месец, година, век, хилядолетие изтичат между пръстите ми, а ти си седиш там в ляво. И не помръдваш. И болиш. Така съм те събрала в себе си, че се чудя от къде намерих сили, място и време. И дали не си само в пукнатините, за да запълниш осакатеното пространство или си целия в цялата мен.. И си запълнил и пукнатините, и здравото, и счупеното, и въздуха в дробовете...
И не те запомням с дяволите в очите ти. Не те запомням с болезнените гърчове на мускула в ляво... Запомням морето в очите ти, морето в моите, пръстите ти, които жигосват и оставят белези, погледа, който пробожда...
Събрала съм те в себе си така, че място за въздух вече няма. А ми се диша. И колкото и да ми се иска, ти не можеш да заместваш въздуха. Защото без въздух НЕ МОГА да живея. А без теб- ще се науча да го правя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар