Знаеш..

Пише ми се... Много ми се пише.. Разбъркано ми се пише. За теб ми се пише. За мен ми се пише. Крещи ми се. По същите причини.
Самоунищожително ми е. По същите причини.

А не мога. Една от тези вечери, в които се търся и мога само да чета.
И чета. А ти четеш мен...
Някога може и да затворим кръга.
Хубавото е, че няма да е тази вечер.
Защото би било взривоопасно.
А ти много добре знаеш кога и как да го направиш. За да не падна.

Сестра ми

Разбитият й свят стои пред мен... Грапаво мълчалив, съборен, изстискан... А аз мълча. Нямам какво да й кажа. Нямам какво да направя. Обичам я! Обичам я толкова, че пространството до небето ми е тясно... И се чуваствам ужасно виновна, за това, че се стигна до тук. И се чувствам страшно недостатъчна, когато бутвам приятелското рамо.
А сме като едно... В глупостите, в драмите, в обичта, в НЕ-случките. Даже май в НЕ-случките най си приличаме. С нея.. Със сестра ми...

Полу-рими

А ти познаваш всичките ми "АЗ"... Без едното... ВАЖНОТО!
Познаваш ме любезна, топла, обличлива, аз...
Но не познаваш нея- страшната жена.
Познаваш ме когато млъквам в прегръдките ти уморено,
когато цял живот това съм чакала.
Не познаваш нея дето в този миг те иска
сякаш си единствения на света.
Дето иска пръсти под пръстите, дето иска шепот в ухото,
дето й трябваш неистово, дето й въртиш на земята кълбото....
Дето иска да муслуклна треска не само във ляво.
Онази, която те иска в леголото си.

И те иска целия, целия в цялата нея.
И ти иска света, и ти иска и въздуха..
Ще я познаеш.... малко остана,
ще я искаш като своя съдба...
ще я искаш - да ти бъде твоя си пристан..
Но тогава къде ще е тя.... ???

За яденето

Продавачката в магазина ми каза:
- В последно време купуваш предимно алкохол и цигари... Да не сте спрели да ядете у вас?
- Лято, яде се по малко - отговорих...

"ПРОСТО ВЕЧЕ НЕ ПАЗАРУВАМ ЗА ДВАМА" си помислих...

Диша ми се...

Преповтарям те. И себе си преповтарям.
Месец, година, век, хилядолетие изтичат между пръстите ми, а ти си седиш там в ляво. И не помръдваш. И болиш. Така съм те събрала в себе си, че се чудя от къде намерих сили, място и време. И дали не си само в пукнатините, за да запълниш осакатеното пространство или си целия в цялата мен.. И си запълнил и пукнатините, и здравото, и счупеното, и въздуха в дробовете...
И не те запомням с дяволите в очите ти. Не те запомням с болезнените гърчове на мускула в ляво... Запомням морето в очите ти, морето в моите, пръстите ти, които жигосват и оставят белези, погледа, който пробожда...
Събрала съм те в себе си така, че място за въздух вече няма. А ми се диша. И колкото и да ми се иска, ти не можеш да заместваш въздуха. Защото без въздух НЕ МОГА да живея. А без теб- ще се науча да го правя...