:))))))

9 без 15... Закъснявам за работа.. Спала съм един час...  Стомаха ми е свит, сърцето- изтръпнало, мозъка- замъглен от алкохола... Едно ято пеперуди в стомаха не ме оставя да си поема въздух... А допреди 10 часа, бях убедена, че такова нещо няма да ми се случи никога повече... от 5 години не бях намирала причина да се събудя заради нечии очи...

Световете в мен се бяха преобърнали... пак тръгвам в друга посока. Явно става традиция през един определен период в живота ми да се появява  някой, който да променя посокота ми на движение изцяло.. А заедно с нея и мен самата... тази сутрин пак съм друга.. Не съм сигурна коя съм, но се харесвам именно такава. Поредно „АЗ” за което не подозирах... трябва да започна да се запомяням с всичките ми „АЗ” , за да мога някой ден да направя равносметка (нали така правят възрастните...?). Мислите се блъскат хаотично в мен, после заглъхват ... на тяхно място идват спомените от снощи... Блясък.. Блясъка в очите ми... И слава Богу.. БЛЯСЪКА В НЕГОВИТЕ!

Нищо в самата мен не ме е радвало толкова, колкото това, че умея да предизвиквам усмивката му.. Че умея да играя съвсем искрено с погледа му.. Че предизвиквам вълнение у него...  А имайки предвид неговия свят, явно съм постигнала много...  Сблъсък на светове ли беше, магия или съдбоносна среща.. още не знам.. И се надявам, че ако сама не разбера, той ще ми каже...С усмивка, поглед или вълнение...

От половин час съм будна и от една година един мъж кара сърцето ми да се вълнува!

ЖИВА СЪМ!