...........

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещ...о мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!

Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това – да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.

Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! – (не “живее”).
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви – вижда само човека във нея…

Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов – само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея – ей, така – без да иска.

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.

Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея – дано го забрави!

Радост Даскалова