!!!

“- Ти да не си тъжен?
- Уча се да не бъда. Ти как си?
- Научена.”

:))))))

9 без 15... Закъснявам за работа.. Спала съм един час...  Стомаха ми е свит, сърцето- изтръпнало, мозъка- замъглен от алкохола... Едно ято пеперуди в стомаха не ме оставя да си поема въздух... А допреди 10 часа, бях убедена, че такова нещо няма да ми се случи никога повече... от 5 години не бях намирала причина да се събудя заради нечии очи...

Световете в мен се бяха преобърнали... пак тръгвам в друга посока. Явно става традиция през един определен период в живота ми да се появява  някой, който да променя посокота ми на движение изцяло.. А заедно с нея и мен самата... тази сутрин пак съм друга.. Не съм сигурна коя съм, но се харесвам именно такава. Поредно „АЗ” за което не подозирах... трябва да започна да се запомяням с всичките ми „АЗ” , за да мога някой ден да направя равносметка (нали така правят възрастните...?). Мислите се блъскат хаотично в мен, после заглъхват ... на тяхно място идват спомените от снощи... Блясък.. Блясъка в очите ми... И слава Богу.. БЛЯСЪКА В НЕГОВИТЕ!

Нищо в самата мен не ме е радвало толкова, колкото това, че умея да предизвиквам усмивката му.. Че умея да играя съвсем искрено с погледа му.. Че предизвиквам вълнение у него...  А имайки предвид неговия свят, явно съм постигнала много...  Сблъсък на светове ли беше, магия или съдбоносна среща.. още не знам.. И се надявам, че ако сама не разбера, той ще ми каже...С усмивка, поглед или вълнение...

От половин час съм будна и от една година един мъж кара сърцето ми да се вълнува!

ЖИВА СЪМ!

Линии пред точка на пресичане

Линии пред точка на пресичане.
Мисли. Чувства. Сбъркан пасианс.
Сутрешна молитва за обичане.
Срещата в изникналия шанс.

... Думи, изтървани край минутите.
Звън от непредвиден телефон.
Светлите копнежи, недочутите.
Есента, подобна на резон.

Вятър от излишно повторение.
Час, като една секунда, две.
Болка от красиво извинение.
Скритите дълбоко страхове.

Локви. Дъжд. Несбъднато изричане.
Чаши. Ресто. Сбогом. Самота.
Линии без точка на пресичане
в късен епилог на възрастта.

Ясен Ведрин

Безплатно

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
... в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.

М. Спасов

Понякога има такава нужда от....

...........

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещ...о мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!

Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това – да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.

Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! – (не “живее”).
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви – вижда само човека във нея…

Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов – само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея – ей, така – без да иска.

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.

Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея – дано го забрави!

Радост Даскалова

Струвало си е...

Заради всички моменти, в които съм изтръпвала без да разбереш...
Заради всичкото слънце, които си ми подарил..
Заради всичките безсънни нощи...
Заради това, че ми напомни коя съм...

Заради всеки мъничък момент от твоя огромен свят, в който съм те карала да се усмихнеш :)

Имало те е!
Имало ни е!
И си е струвало!!!

От "Парченцата..."

Ако някой е решил да си тръгне, ще си тръгне. Дали днес, утре или след месец, няма значение. Дори напротив- колкото по-рано, толкова по-добре.
Ако някой е решил да остане, ще остане. Без нужда от подканване. Без борба. По интуиция.

 http://apieceofme.wordpress.com/page/4/

Казват, че всеки човек в живота ни се появява с определена цел. Някой те учи да обичаш, друг те учи да вярваш, трети те поваля на земята, за да можеш да се научиш да се изкачваш нагоре... Безспорно важни неща. Аз обаче съм благодарна на човека, който ме научи на нещо, на което не съм вярвала, че съм способна- търпение.
Винаги съм била импулсивна и крайно емоционална и винаги съм мислела, че това е по-добрия вариант. Всичко да се казва и прави на секундата. И.. след мен и потоп...
Дали заради собствените си прегради, дали заради самия него, с един човек не успях (не биваше, не можеше) да съм такава...  И това беше една от моите лични, малки, вътрешни войни...  " Може ли?", "Трябва ли?", "Искам"; "Не бива" се блъскаха в мен хаотично, почти излизаха на яве, после заглъхва някъде... Докато в един момент стана лесно... И нямаше нужда от лутане, от въпроси, от теразния... бях станала търпелива... И стана толкова по-хубаво..
Надявам се да продължа да бъда... За да нося спокойствие на душата си, която през цялото това време ми остана вярна...

А казват, че ще настъпи хубаво време за този, които умее да... чака :):):)