Накоро
видях една двойка с куче. Мъжът беше толкова зает да тегли каишката, че
нямаше свободна ръка да държи момичето до себе си. А момичетата бягат,
ако не държиш ръцете им. Бягат със сърцето си.
И реших, че не искам вече куче. А ръката ти в своята.
Обаче
ти ме караш да плача понякога, без дори да изпускаш ръката ми, някак
сме странни да крачим хванати, а в моите очи да има потоци, които никой
не вижда. Омръзна ми да се давя.
С теб имам котка, куче, мъчения, касапница и маркиз дьо Сад в съседство.
А после реших, че искам да съм себе си просто. Себе си да се чете щастлива.
Казах го.
Няма коментари:
Публикуване на коментар