Избухвам.
Предизвиквам бури.
Постилам съмнения.
С теб съм се карала по цялото земно кълбо.
Сутрин, вечер, през нощта, на покрив, в магазин... А, и на луната май.
С него пък се срещах пак на всичките тези места. Виждах го във всички точки на света. И въпреки умората от препускането по него, серотонина достигаше космически нива.
Разделях ви мисловно. Трябваше. Исках го.
Само че спря да ми се налага да го правя. Единият взимаше блясъка, за другия отново го раждах. И му го подарявах.
Днес няма блясъци.
Днес принцесата сама си слага корона.
И сама си съчинява приказка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар