..

САМОУНИЩОЖИТЕЛНО МИ Е!

Kазах го...

Накоро видях една двойка с куче. Мъжът беше толкова зает да тегли каишката, че нямаше свободна ръка да държи момичето до себе си. А момичетата бягат, ако не държиш ръцете им. Бягат със сърцето си.

И реших, че не искам вече куче. А ръката ти в своята.

Обаче ти ме караш да плача понякога, без дори да изпускаш ръката ми, някак сме странни да крачим хванати, а в моите очи да има потоци, които никой не вижда. Омръзна ми да се давя.

С теб имам котка, куче, мъчения, касапница и маркиз дьо Сад в съседство.

А после реших, че искам да съм себе си просто. Себе си да се чете щастлива.

Казах го.

 

In brief 

Best thing...

Момичето, което има:

- мъж, който я води стремително напред и помага на душата му да порастне
- мъж, който не е нищо повече от призрак от миналото
- мъж, който иска да споделя всичко с нея (дома, леголото, кафето и мечтите си)
- мъж, който го обича повече от себе си, но по толкова недодялан начин, че пространството     между душите им е километрично
- мъж, който желае да рисува нуждата си от нея в материален блясък
- мъж, който докосва всяка част от нея, по начин, по който никой друг не би могъл


... си няма нищо.

Защото най- доброто за нея, е мъжът, който тази вечер е зает с преплитане на пръсти в чужди кичури коса.

http://www.youtube.com/watch?v=FHp2KgyQUFk

Fairy tale

Избухвам.
Предизвиквам бури.
Постилам съмнения.

С теб съм се карала по цялото земно кълбо.
Сутрин, вечер, през нощта, на покрив, в магазин... А, и на луната май.

С него пък се срещах пак на всичките тези места. Виждах го във всички точки на света. И въпреки умората от препускането по него,  серотонина достигаше космически нива.

Разделях ви мисловно. Трябваше. Исках го.
Само че спря да ми се налага да го правя. Единият взимаше блясъка, за другия отново го раждах. И му го подарявах.
Днес няма блясъци.
Днес принцесата сама си слага корона.
И сама си съчинява приказка.