Не не това се съгласих преди четири години. Не можеш да наричаш мислите ми "глупости", не може да поставяш нуждата ми да те виждам в график. Особено, когато твърдиш, че ме обичаш. И че аз съм жената. Н-Е-М-О-Ж-Е! Не ти го позволявам.
Не може да ревнуваш от чуждите погледи, когато очите ти не виждат МЕН.
Не може да ме упрекваш за нуждата ми да бъда прочитана. Не от теб, обаче!
Спря да ме четеш. А аз спрях да те пожелавам.
Резултат от това, че ти искаш да нахраниш стомаха си и да обзавеждаш къщата си.
А аз имам нужда да нахраня душата си.
It's over! Now!
Шоколада,алкохола и мисълта, че все пак някой важен за мен ме чете, ще покачат серотонина, острата липса на който, се дължи на продължително липсващия ТЕБ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар