Иска ми се да прегриза всички кабели и да избягам. Да прекратя този ужасен период на компютри, junk food и алкохол. Студено ми. На пръстите. И на душата. Искам да е зима, да има камина, вино и да съм сготвила любимата ти вечеря. Да сме двамата и да миришем на заедност.
Днес от багажа(който все още стои неизваден от куфара, за да напомня на теб), извадих яке, което не съм обличала от пет дни. Яке, пропито цялото с твоя парфюм. Пет дни, в които не съм целувала, не съм заспивала изобщо, пет нощи, в които не съм чакала някого. И ти се извинявам мислено,за това, че на раздяла лицето ти гореше от самотност.
П.С. Току виж точно, когато искам да ми е никакво, вземе че стане най-хубаво :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар