OFF

Нужна ми е една секунда за да те коронясам и точно толкова за те детронирам след това.
Слизам и се изкачвам по стъпалата към теб, с толкова бясна скорост, че тялото ми вече не издържа.
В момента ми се иска само едно- да имам възможността да избълвам всичко, за което мълча през последните месеци, за да не наруша, видиш ли, душевния ти комфорт и мир.
А! И да те подсетя, че обещанията са , за да се И-З-П-Ъ-Л-Н-Я-В-А-Т!

Блога и всичките ми видове профили излизат в почивка.
А с тях и сърцето ми също... 

O V E R

Не не това се съгласих преди четири години. Не можеш да наричаш мислите ми "глупости", не може да поставяш нуждата ми да те виждам в график. Особено, когато твърдиш, че ме обичаш. И че аз съм жената. Н-Е-М-О-Ж-Е! Не ти го позволявам.
Не може да ревнуваш от чуждите погледи, когато очите ти не виждат МЕН.
Не може да ме упрекваш за нуждата ми да бъда прочитана. Не от теб, обаче!
Спря да ме четеш. А аз спрях да те пожелавам.
Резултат от това, че ти искаш да нахраниш стомаха си и да обзавеждаш къщата си.
А аз имам нужда да нахраня душата си.

It's over! Now!

Шоколада,алкохола и мисълта, че все пак някой важен за мен ме чете, ще покачат серотонина, острата липса на който, се дължи на продължително липсващия ТЕБ!

Junk life

Иска ми се да прегриза всички кабели и да избягам. Да прекратя този ужасен период на компютри, junk food и алкохол. Студено ми. На пръстите. И на душата. Искам да е зима, да има камина, вино и да съм сготвила любимата ти вечеря. Да сме двамата и да миришем на заедност.

Днес от багажа(който все още стои неизваден от куфара, за да напомня на теб), извадих яке, което не съм обличала от пет дни. Яке, пропито цялото с твоя парфюм. Пет дни, в които не съм целувала, не съм заспивала изобщо, пет нощи, в които не съм чакала някого. И ти се извинявам мислено,за това, че на раздяла лицето ти гореше от самотност.

П.С. Току виж точно, когато искам да ми е никакво, вземе че стане най-хубаво :)