Този път не от мен, а за мен :)

Днес един от най-важните за мен хора написа това за мен:

*унесох се в мисли пак за мене и за тебе... как лутаме се в безкрайни самоти, а после като че въздух да поемем изправяме за мъничко глави... другари и приятел съм срещала, но връзка като нашата не съм... ти моята душа си сродна и в мъките и в радостите та дори в това да можеш да усетиш, какво в главата ми се върти... обичам те другаче мое, обичам те с цялото си същество до тебе съм в добро и зло…*

Благодаря ти ! Благодаря, че те имам в живота си! Благодаря ти, че ме обичаш, когато аз самата не се обичам! Благодаря ти , че лекуваш всяка рана! Обичам те, сестричке !