Не съм сигурна дали съм готова. Не съм сигурна дали мога след четири прокълнати години изпълнени с болка по един, да вляза в омагьосания кръг на още един, с неясно съдържание. Искам го, ужасно го искам. Значи ли, обаче това, че непременно трябва да се боря. На всяка цена? С всички сили?Не, не значи. Не значи, защото няма да понеса още едно неясно - той ли е, каква съм в очите му, как го усеща и въобще съществува ли понятието НАС?
Може би това е първото НЕсигурно нещо, след което няма да се впусна. Момичето, което рискуваше днес ще се отдръпне. Не изцяло разбира се, защото не мога и не искам да променям същността си. И защото това, че искам да избягам от него, не значи , че трябва да избягам от себе си. Ще поседя за малко отстрани, за да наблюдавам. И без това светлините на прожекторите са предназначени за него. На мен само ми уморяват очите.... Ще седя тайничко отстрани в публиката и ще търся отговорите на всички онези въпроси, които замъгляват съзнанието ми. Или пък на единствения, простичък въпрос: Можеше ли в свят, в който всички умират да са с него, именно той да е този, който ще ми вдъхне нов живот ???
Няма коментари:
Публикуване на коментар