Ето ме, тук съм дошла тази вечер...

Почти същата дата, почти същия час ...
Вървяла почти от толкоз далче..

..  ето ме.. почти съм си аз.....

Отвори ми врата. Покани ме да вляза.
Помогни ми за сака с надеждите.
Уморих се, тежи ми, проказа..
Чуй ми воплите, стъпките, грешките...

Аз тази вечер нищо не искам,
искам само да видя онези очи.
Любимите длани в ръка да постискам
и едно рамо.. за малко сълзи...

Друго не искам. Аз знам своя път.
Ще поседя, ще те погледам, ще си тръгна.
И само нещо ще оставя в твоя кът -
сака със надеждите, след това ще те прегърна...

Ще тръгвам- часът е мъничко порочен
и аз твърдо слагам край на това гонение!
Моля те, в 12 на обяд да бъдеш точен - 

КАНЯ ТЕ ПОГРЕБЕНИЕ....

Писано на 25.08.2010