Недокосната

Снощи се прибрах безчувствена. Седнах на леглото, усмихнах се, защото те има. После се разплаках, защото няма да те имам. Проумяваш ли какво направи с мен? Едва ли? Взе най-крехките ми чувства, най-милите, отнесе ги в рая, а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти. Но ти не ги видя. А можеше ли въобще?! И те ще си останат там до теб, около теб, но недокоснати …

Обичам го... гласът й сякаш разцепи тишината...Боря се със себе си.. с природата...Помагам на хората, но самата аз имам нужда от помощ......Обичам, умирам всеки път когато го нараня.....А той ми вярва.. На инат ми вярва... И МЕ ОБИЧА..!!!!

Ето ме, тук съм дошла тази вечер...

Почти същата дата, почти същия час ...
Вървяла почти от толкоз далче..

..  ето ме.. почти съм си аз.....

Отвори ми врата. Покани ме да вляза.
Помогни ми за сака с надеждите.
Уморих се, тежи ми, проказа..
Чуй ми воплите, стъпките, грешките...

Аз тази вечер нищо не искам,
искам само да видя онези очи.
Любимите длани в ръка да постискам
и едно рамо.. за малко сълзи...

Друго не искам. Аз знам своя път.
Ще поседя, ще те погледам, ще си тръгна.
И само нещо ще оставя в твоя кът -
сака със надеждите, след това ще те прегърна...

Ще тръгвам- часът е мъничко порочен
и аз твърдо слагам край на това гонение!
Моля те, в 12 на обяд да бъдеш точен - 

КАНЯ ТЕ ПОГРЕБЕНИЕ....

Писано на 25.08.2010

Преподреждане

Не съм сигурна дали съм готова. Не съм сигурна дали мога след четири прокълнати години изпълнени с болка по един, да вляза в омагьосания кръг на още един, с неясно съдържание. Искам го, ужасно го искам. Значи ли, обаче това, че непременно трябва да се боря. На всяка цена? С всички сили?
Не, не значи. Не значи, защото няма да понеса още едно неясно - той ли е, каква съм в очите му, как го усеща и въобще съществува ли понятието НАС?
Може би това е първото НЕсигурно нещо, след което няма да се впусна. Момичето, което рискуваше днес ще се отдръпне. Не изцяло разбира се, защото не мога и не искам да променям същността си. И защото това, че искам да избягам от него, не значи , че трябва да избягам от себе си. Ще поседя за малко отстрани, за да наблюдавам. И без това светлините на прожекторите са предназначени за него. На мен само ми уморяват очите.... Ще седя тайничко отстрани в публиката и ще търся отговорите на всички онези въпроси, които замъгляват съзнанието ми. Или пък на единствения, простичък въпрос: Можеше ли в свят, в който всички умират да са с него, именно той да е този, който ще ми вдъхне нов живот ???

Отново "Разпилените парченца"

той е уверен и мъдър
а аз съм плаха и все бъркам
някъде нещо
и после си мисля
„дано не си спомня“
защото по принцип съм друга
по-добра
и по-смела
но около него така се притеснявам
че някак все забравям
кое как…
той знае много
от опит
аз знам много
от книги
но мога ли да вярвам
на чужди думи
и ако не мога
значи ли това
че не знам
нищо
все едно
не съм живяла
не съм чувствала
не съм плакала
не съм мечтала
и не съм била
влюбена.
(а била ли съм
сама не знам
защото кой, в какво и как
измерва любовта
кажете…?)
той казва
че няма защити
че прави каквото си иска
а аз съм цялата стени и прегради
още, и още, и още
и ме е страх, да,
че и този път няма да бъдат достатъчни
а вече нямам сълзи
нито сили
за истории, в които не знам
кой кой е
и какво сме
заедно
ако сме
заедно.
той обещава
разни неща
които аз запомням
без да искам
и които обаче
остават все там
близо до рояла
сред песните
които той пее
аз танцувам
сред дима
на чужди цигари
сред настроението
между неговата
и моята
чаша уиски
без лед.
а аз съм така уморена
от планове
че предпочитам да мълчи
и да не обещава нищо
никога
но да е тук
винаги.
това ми стига.
той изглежда различен
по-умен
по-добър
по-истински
но те всички винаги
са изглеждали така
а после си тръгват
така реално
колкото не-реално са дошли
и остава само горчивия вкус
по не-изживяното
и по раздялата
ако, разбира се,
можем да наречем раздяла
нещо без начало
но с край.

"Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне ...прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стара, за да направя всичко, което съм отлагала .. "