War

Същата битка, на същия фронт, само участниците са малко по-различни. Доброволно съм изпъчила гърди, за да бъда пронизана и то така, че да засегнат мускула в ляво. Без излишно дуелиране и без заблуди за противника.

Общо взето в битката за любовта- нищо ново. Раните са същите - (полу)смъртоносни. Лекарските екипи няма да стигнат навреме. И от реанимация няма нужда. И смисъл.

За последно, казвам си, си позволявам да изпускам приемането на вещества, подсилващи сърдечната система. Диагностика на души правят ли някъде?

На мястото до мен

Тръгвам си със свито сърце. С малко въпроси и без багажа на очакванията. Неговия часовник нося на лявата си ръка в знак на принадлежност към нещо, което взе да се размива пред очите ми. Нещото, което носи името НИЕ и което сме превърнали в СКОРОЩЕСИКУПИМСПАЛНЯ.

Странни сме да крачим хванати за ръка, когато той говори за себе си, а моите очи са пълни. А всеки ни вижда като двойка. Мъчно ми е, че изпуска ръката ми и се налага да гледаме филми отделно. Мъчно ми е, че половината от спалнята ми седи празна, защото той е зает да подрежда уж нашият свят. Трябва ми тук, сега, на кожа-под-пръстите-ми разстояние.

P.S. Ако непрекъснато ми се налага да се  боря за вниманитето ти, скоро със сигурност няма да имам потребност от него.