Те не плачат. Те не страдат.
В душите носят кървави ками.
Не викат, ръкомахат и не падат...
Разбойниците вечно са сами.
Разбойник си? Е, значи си ми нужен..
А аз, принцесата - на теб...
И понеже днеска ми се виждаш тъжен,
решавам да ти посветя куплет.
Безумнико , ти пак не спиш..
Сега чия съдба наопаки обръщаш?
Нож ли вадиш, или някого душиш?
Или просто мразиш.. И накрая се обръщаш?
А аз не знам каква принцеса съм въобще...
Покрай мене няма рицари с доспехи...
Само малко , тъжно, дрипаво дете
Седи дълбоко във душата ми . И свети..
Аз нямам принцове и кула.
Един разбойник само със ножове.
А помня- някога бях чула,
че принцесите така не могат..
А колко сбъркали са хората от миналото-
писали са приказки със нереален край.
Защото сещате ли се приятели за приказка,
в която със разбойник някой пие чай.
И не.. Не чакам принц да ме спасява.
Разбойник имам. Скитник. Зла душа.
За него мога всичко, всичко да направя..
Да го обичам.. Да го страдам.. И да го спася...
Няма коментари:
Публикуване на коментар