Пак не е разбрал...

-Не мога да те хвана спатиите напоследък. Пишеш хаотично- за щастие, за сълзи, за любов, за тъга, за смях, за море... Кое е актуално?
- Аз съм актуалното. Не мога да пиша подредено, защото нищо в последния един месец не е такова. Всичко е разхвърляно- мечтите ми, душата ми, сълзите ми, домът ми, бутилките от алкохол по пода... Яд ме е само за едно- че ти се налага ме четеш в буквалния смисъл на думата за да ме разбереш. Не постовете са важни, мило момче. Затвори лаптопа и ме погледни в очите.
Там ще видиш бурята. И току виж си разбрал....

Заради...

Трябва да спя. Налага се. На душата не й се спи, но тялото вече ме предава.
А трябваше тази вечер да пътувам. Да пътувам към теб. Към моето място.
Трябваше да дишам и усещам морето заедно с теб.
А не мога.
Не става.
Не се получава.

Обещай.. ОБЕЩАЙ, че ще ме чакаш.
И ще продължаваш да искаш да преплиташ пръсти в моите пръсти.
Да целувай моите клепачи.
Да оставяш трайни следи...

А аз обещавам, че ще дойда.
И обещавам, че ще вдишвам морето по по -различен начин от досегашния.
Заради теб.
И заради това,че си ме изчакал...

Разбойник....

Те не плачат. Те не страдат.
В душите носят кървави ками.
Не викат, ръкомахат и не падат...
Разбойниците вечно са сами.


Разбойник си? Е, значи си ми нужен..
А аз, принцесата -  на теб...
И понеже днеска ми се виждаш тъжен,
решавам да ти посветя куплет.

Безумнико , ти пак не спиш..
Сега чия съдба наопаки обръщаш?
Нож ли вадиш, или някого душиш?
Или просто мразиш.. И накрая се обръщаш?

А аз не знам каква принцеса съм въобще...
Покрай мене няма рицари с доспехи...
Само малко , тъжно, дрипаво дете
Седи дълбоко във душата ми . И свети..

Аз нямам принцове и кула.
Един разбойник само със ножове.
А помня- някога бях чула,
че принцесите така не могат..

А колко сбъркали са хората от миналото-
писали са приказки със нереален край.
Защото сещате ли се приятели за приказка,
в която със разбойник някой пие чай.

И не.. Не чакам принц да ме спасява.
Разбойник имам. Скитник. Зла душа.
За него мога всичко, всичко да направя..
Да го обичам.. Да го страдам.. И да го спася...

Щом ме няма...

Коя друга би могла да се срине, да поеме въздух и да ти се усмихне?
Коя друга би могла да събира остатъците от себе си за да прави ЦЯЛО за теб?
Коя друга се превръща в буря, само и единствено за да се превърне в слънце сутринта... заради теб...
Ти знаеш, че няма друга.
И си най-големия самотник..
Когато нямаш мен!

Ремарк

Тя търсеше спътник за една нощ, късче чужд живот, за да пламне и да забрави- себе си и твърде болезнената яснота, че никога нищо не остава, никое Аз, никое Ти, а още по-малко едно Ние.”

Е.М. Ремарк

Простичък разговор от днес

- От толкова време не сме се виждали... Какво ново при теб? Някой заслужи ли те най- после...
- Да намери се такъв...
- Раздвам се за теб. Ти си прекрасна... Кой е той?
- Моят smile maker - казах тихичко....
- Заедно ли живеете вече?
- Не, делят ни много разстояния... хора.. време....
-Но сте заедно нали?
-Изобщо не сме...
-Тогава защо си толкова щастлива?
-Защото не съм като другите. Защото нямам нужда от клишета. Защото независимо от това, че не заспиваме заедно, ние сме повече ЗАЕДНО от всички вас, които заспивате тяло в тяло, но далеч от сърцата си.. Разбери, че не ми е нужна вашата изтърканост!
-Не се учудвам. Никога не си била като другите жени. Ти си най- голямата буря, която съм срещал... За такава буря съм се молил цял живот...

Защото..

Колко ти е страшно да ме нямаш... И как ти липсвам с всяка глътка въздух...
Защото съм от тези, които оставят следа в най- пустите райони на душата ти.
Защото уж си най-силния, а въздуха ти е недостатъчен без мен...
Защото който и да застане до теб не променя празнотата в погледа, в сърцето ти, във всичко...

Защото съм АЗ. Защото съм ти специална.
И защото ме обичаш...