Ставам...

И ставам сдържана, казвам си...И ставам  такава, каквато не съм..И ставам, това което той е видял,само че някъде извън мене.Ще стана всичко,което ми казва,и всичко, за което мълчи.
Но да го има.Да е мой за секунда.
Аз умея да нося маски и грим,умея, когато той има нужда от това..Аз мога да знам много,
мога и нищо да не помня и разбирам... Но да го има.
За секунда.. Не за повече.. Да го има така- целия...
И нека всичко да рухне, нека не съм себе си, нека не съм уши за нечии усти.. Нека да съм глупава, малка- и нека САМО това да съм. Но нека в мига, в който стана такава.. Точно в този миг той да е там...

Защото после се връщам прекалено бързо към себе си. А това винаги е значело далече от него...