:)

Ани: - Я, ето нещо, което съм писала за теб!
Аз: - Чети, нека видя какво съм представлявала тогава!
Ани: - Почти като сега, само че сега си още по-прекрасна!

П.С. Обичам дните, когато можем просто ей така да си пием и да си четем такива неща :):):) Обичам приятелките си!!!

Workout...

В блога на Надя бях прочела "Когато душата ми е отново пред разпадане, тренирам тялото си- с бягане". Тези думички не спират да се въртят в главата ми в последните дни. Тичам по пътеката и си мисля дали скоро някой няма да вземе да измисли кростренажор за души. За ей такива като моята- дето имат нужда от повдигане и оформяне. Такива, които са прекалили с калориите (разбирайте онези най-вредните ... от мъжки род). Дали пък не трябва да се сложа на режим ??? По-скоро не.. С режимите отслабвам. Искам workout time за онова в ляво.. За да се стегне.. оформи.. и заздрави.. Да добие самочувсвтие... И без инструктори този път, моля...
И докато обмислям оптималния вариант за душата, ще тренирам тялото...
Време е за тренировка...

Ставам...

И ставам сдържана, казвам си...И ставам  такава, каквато не съм..И ставам, това което той е видял,само че някъде извън мене.Ще стана всичко,което ми казва,и всичко, за което мълчи.
Но да го има.Да е мой за секунда.
Аз умея да нося маски и грим,умея, когато той има нужда от това..Аз мога да знам много,
мога и нищо да не помня и разбирам... Но да го има.
За секунда.. Не за повече.. Да го има така- целия...
И нека всичко да рухне, нека не съм себе си, нека не съм уши за нечии усти.. Нека да съм глупава, малка- и нека САМО това да съм. Но нека в мига, в който стана такава.. Точно в този миг той да е там...

Защото после се връщам прекалено бързо към себе си. А това винаги е значело далече от него...

Даже и писането се изгуби някъде. Преди имаше тракане.. На клавиши, на душа, на токчета, на мисъл... На сърце, напомнящо с меланхоличен ревматизъм за хора и (не)случки...
Сега е тихо.. пусто.. и прашно....

In memoriam

Но само да знаех, че тук на земята ти още
живееш - и моите литнали мисли те стигат -
че дишаш и гледаш, и чуваш - и в късните нощи
прозорец свети, и бдиш ти наведен над книгата.


Елисавета Багряна

П.С. Сбогом, капитане! Ще се срещнем в "друго време, в друг свят"...

Когато душата ми е отново пред разпадане, тренирам тялото с бягане. В сумрака на ранното утро, по пустия булевард и по алеите на зеления парк... Самотен бегач на къси разстояния с чести почивки....








От  http://nadyaspasova.blogspot.com/search?updated-max=2012-04-23T11:23:00%2B03:00&max-results=1&start=2&by-date=false