Sorry

Къде си ти? Не свети твоята стая, но зная че си тук, че си сам.
Завърнах се за първи път разкаяна.За първи път останах у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те, до смърт те изтерзах!
Какво ти връщам? Нежност разпиляна, уста с горчиви бръчки покрай нея.
Какво ти нося? Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори!
Къде си ти? Вдигни лице сърдито, възмездие поискай, с удар ако трябва!
Вратата черна покажи ми с тази немилвана ръка, трепереща като листо,
В лицето ми извикай, че ме мразиш или дори, че ти е все едно.
Заслужила съм очите ти студени, заслужила съм с хиляди вини!
Но все пак, моля те - прости!
Ставаш, приближаваш се до мен и невидим, ти казваш - Остани!