:)))

Добре, че някой е измислил Нова година и смяна на номера на годината. Така поне един ден в годината си правим равносметка. И всеки има шанса да получи своето ново начало. И не, че нещо се променя кой знае колко. Но самия факт, че мислим за новото начало ни кара да станем с една идея по-добри..  И да повярваме, че този път ще се справим и ще имаме повече вяра -  всебе си, в хората, в мечтите..

Мечтайте! Не само днес :)))

Каква година само! Лоши неща- много. Но тях ги забравям..
Година, в която бях щастлива. Година с приятели. Година на мечти. И то мечти не на думи. A на сбъднати мечти!
В 23:59 на 31-ви ще затворя очите си и ще благодаря!И пак ще мечтая!
Пожелавам си!
Добре дошла 2012 :)

Любим

Понеже днес съм на вълна Евтимов :

Безшумни стъпките си да направя
и техните следи да скрия аз -
следи, които в тебе съм оставил
Да заглушавам в шепи своя глас -
гласа превърнал пътищата в ручеи
За сключените устни до смъртта
свещената си обич да заключа
и само в мене да остане тия.
Прозорците за миг да станат слепи,
когато те повикам аз под тях.
Вратите да загубват своя шепот,
когато се докосвам аз до тях.
Дърветата да ме забравят нощем
и да не знаят кои върви под тях.
Остава мене да ме няма още,
та обичта ми да не бъде грях.

От Яким Дянков

Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.

Всичко, което съм казал е вярно.
Всичко, което направих за теб.
Всичко, което получих в замяна ...
Всичко запазих и всичко приех.

Има надежда, която леукува.
Има подслон за бездомни души.
Има Любов - Любовта съществува.
Има я даже когато грешим.

Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли!

Във връзка с мой по-ранен пост - любовта до край и ... любовта до края...

Sorry

Къде си ти? Не свети твоята стая, но зная че си тук, че си сам.
Завърнах се за първи път разкаяна.За първи път останах у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те, до смърт те изтерзах!
Какво ти връщам? Нежност разпиляна, уста с горчиви бръчки покрай нея.
Какво ти нося? Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори!
Къде си ти? Вдигни лице сърдито, възмездие поискай, с удар ако трябва!
Вратата черна покажи ми с тази немилвана ръка, трепереща като листо,
В лицето ми извикай, че ме мразиш или дори, че ти е все едно.
Заслужила съм очите ти студени, заслужила съм с хиляди вини!
Но все пак, моля те - прости!
Ставаш, приближаваш се до мен и невидим, ти казваш - Остани!

Букай

И ако е вярно, че си престанала да ме обичаш,
те моля,
моля те,
... не ми го казвай!

Имам нужда днес
все още
да плувам
невинен в лъжите ти...