16.02.2013

За пръв път от години няма да изправя косата си. Слагам накъсаните дънки и маратонките и изчезвам. Без токчета и грим. Без телефон и интернет. Със злокобно подпухнали клепачи.

Момичето с безобразно неподредените къдрици хваща следващия възможен автобус.
Казвам си, че колкото повече увеличавам разстоянието между нас, толкова по- бързо ще намеря баланса, който изгубих точно, когато най-много ми беше нужен.*

*Дано си повярвам..