събота, 19 януари 2013 г.

Few years ago


Днес прочетох една статия за „Чантичките за бързо реагиране”
Замислих се за това, колко необходими са всъщност... Естествено, не са пълни са хапчета против болка  или някой обезболяващ мехлем – сори, ама до пенсия има време. В моята има далеч по-важни неща – чифт чисто бельо, четка, паста за зъби, крем, лосион... все такива необходими неща, измислени най-вероятно от същия този мил човечец измислил мъжа от типа НЕ- ЗНАМ-ДАЛИ-МИ-Е-ГАДЖЕ...
Съгласна съм.. всичко е ОК. Е да де,ама кой по-точно ще ми каже дали моята четка за зъби има място до неговата. За това има чантичка за бързо реагиране. И за това си я нося.. Днес, утре, другата седмица, другия месец. И да, може би секса е супер, но май само в това се изчерпва понятието НАС. И на втория месец, когато чантичката ми малко се е протъркала от носене,  може би ще реша да да я оставя там, защото нещата в нея все пак са ми нужни. ДА, аз НЕ ставам с перфкетно оформена коса като след сешоар, аз не съм гримирана идеално (гримирана съм де, но грима е някъде далеч от лицето ми – на възглавницата например) .
Решавам и оставям нещо , което уж съм забравила. И няма, НЯМА по кофти ситуация. Особено, когато господин НЕ- ЗНАМ-ДАЛИ-МИ-Е-ГАДЖЕ ми се обади и ми каже „Бейби, май си забравила сешоара си у нас”. Което в превод по-скоро значи „Натрапнице, ама ти какво си въобрази”.
Вариант втори – не казва нищо. И аз си мисля, че всичко е ОК. Е да де, ама той не казва нищо не само за това, а и по принцип. Той спира да казва, спира да звъни и добавя моя сешоьр към може би колекцията от събрани във времето вещи на жени , на които също е бил НЕ- ЗНАМ-ДАЛИ-МИ-Е-ГАДЖЕ.

Дали ще успея поне сешоара да си взема.. Да беееее, успех! Хей ама аз обичам тази вещ и ВСЕ ПАК СИ Е МОЯ... Ще съм благодарна на поне един смс , с който да ме информираш дали мога да си го взема.
Смс-а ще ти го платя, определено струва по-малко от сешоара ми.....