Днес. Днес е прощалният ден
във който ме няма изобщо.
Ни длани, ни устни, ни мен
ще виждаш в голямото ОБЩО.
Днес няма да чуеш от мене
ни песен, ни вопъл, ни стон.
Оставям на тебе цялото време
и щастие в пълен със хелий балон.
Оставям една позабравена песен.
Оставям ти танца на птиците.
Ще се събудиш. Пак ще е есен.
Ще видиш тъга, закачена на жиците.
Защото само тя остава.
Дори когато мен ме няма вече.
С една въздишка колкото октава
намята свойто старческо елече.
Очите няма никога да видиш.
Зелени светлинки във лепкав мрак.
Тъгата само ще е с теб докато дишаш.
Напомняйки, че мен ме няма.И че си глупак!!!
