Питам...

На колко места съм се пръснала.
И колко частици ми липсват...
И как съм цялата, цялата  липси...
И ми е пусто. И прашно.
И не-себе си...

А къде си ти, за да ме спасиш?
Нали той се качва на кулата за да я спаси.
След това и тя го спасява.
Ние с теб защо не се спасихме ???

Категорично, като смърт

Категорично, като смърт

Избрах да ти повярвам. Ала ти
избра да ме излъжеш. Няма нищо.
Ще ме боли. Дори ще преболи.
Но днес не мога и не искам да съм същата.
Ще бъда себе си във себе си.
Ала за теб
ще бъда никоя. От днес ще те забравям.
Изплакала съм го това сърце.
И нямам сили вече...Просто нямам.
Доверието ми скимти и го е страх.
От твоята жестокост му е болно.
Сама съм си виновна, да, разбрах.
Но днес приключвам с глупавата роля.
Бъди щастлив...Обичан...Всичко най.
А моята любов...ще я изхвърля.
Оставям ти безкрайна свобода.
Не ме търси.
Завинаги си тръгнах.

Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/search?updated-max=2011-07-25T06:56:00-07:00&max-results=1&start=44&by-date=false#ixzz1zHYjgM8k

:)

"МИСЛИМ. Ти за света.
Аз за теб, което е същото."  

Виргиния Захариева

На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.

Разбираемо, почти...

Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно,
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже...Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя, все пак, да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип, а към миналото.

В което, щом се върна, те обичам. 

 

 http://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_03.html#ixzz1yEbm2Def

THE X

Денят X

Не зная днес ли ще е този ден,
във който няма да поискам да се върна.
Сърцето ми е толкова уморено,
че даже не заплака като тръгнах.
Въздъхна тихо. Тъжно. И се сви.
Предадено сърце. Хиляда пъти...
Прочетох му "Хиляда и една лъжи".
Последната наистина го счупи.
И вече няма сила да го спре...
Така решително едва ли съм си тръгвала.
Изглежда днес е точно този ден,
във който няма да поискам да се върна.

 http://caribiana.blogspot.com/search?updated-max=2012-06-11T09:33:00-07:00&max-results=1#ixzz1yDyaKNk5

Let's dance

Дано не запомняш това,което виждаш... Защото около теб сякаш съвсем забравям коя съм... И  с лекота изпращаш всичките ми планове и стратегии по дяволите... И няма планове.. Има само очите ми.. И дано САМО тях да виждаш, а не треперещите ми ръце... И дано усещаш само парфюмът ми, а не ударите на сърцето ми, които в моята глава звучат като тътени... Ти знаеш много от това, което си видял.. Аз знам много от това, което съм прочела.. и от това, което ми е казвало сърцето...  Седим сред хилядите хора- аз, по- плаха от всякога и ти, по-бляскав от когато и да било. И мълчим. Между две планети, стотици километри разстояние и две чаши уиски. С лед. И светът ми е с една идея по-различен...Само да го нямаше страха. Дребния, просмукващ се в мозъка страх, че те губя. И този път е завинаги...

Допий си уискито. Ще танцуваме.
За последно!

!!!

Мечтая за дом, който да подреждам.

И в него - мъж. Който да ме разбърква.

 http://nadyaspasova.blogspot.com/2012/06/15062012.html

..

Мисли за разстояния.. Разстояния между телата, душите и сърцата... НЕтърпение, НЕслучване, НЕние..

Имам нужда да ми е ПЕ-ПЕ-РУ-ДЕ-НО!!!

Him...

Да влиза в света и зоната му на комфорт на пръсти... Да не руши рамките на света му ... Да бъде причина за усмивките му. Да бъде неговото чувство на влюбеност... Да бъде топлина в погледа, в сърцето, във всичко!

Това и САМО това иска! Друг вариант не се приема...

Само да си знаеш...