?!?

Искам да пуша по-малко и да се смея повече. Искам съботите, които се очертават хубави на сутринта да не завършват със счупени чаши и грубо разминаване на вратите на апартамента, който от едно известно време се опитваме да направим уютен. В последно време топлината не ни се получава. Минали са едва четири месеца. Крием се зад свръх модерните си телефони като зад щитове. Никой не напада. Светлината в стаята е следвоенна.
"Изглеждате уплашена, имате ли нужда от помощ" и "Прекалено млада и хубава сте, за да бъдете толкова тъжна" казано от непознат, е шамар, който умишлено отказвах сама да си ударя.
"Понякога не те разбирам" ми казва, а аз мълчаливо питам разбирал и познавал ли ме е някога въобще. Някой отгоре ми се подиграва на темата не-се-е-родил-този-който-да-ми-нахрани-душата. Сигурна съм.

Не любовта е сложна. Хората са сложни.

Толкова по темата.